Митът за Сизиф (Надеждата и абсурдът в творчеството на Франц Кафка)

Албер Камю е роден през 1913 година в Алжир, който по онова време е френска колония. Останал отрано сирак (баща му загива в Първата световна война), преживява трудно детство, което слага отпечатък върху литературното му творчество. През 1940 година се премества в Париж. Там дружи с леви интелектуалци. По време на немската окупация участвува в съпротивителното движение. Загива при автомобилна катастрофа на 4.01.1960.
Албер Камю е един от най-големите френски писатели и философи на XX век. Сред ярките му произведения, характеризиращи дарбата на писателя, се нареждат: романите „Чужденецът“ (1942), и „Чумата“ (1947), пиесите „Калигула“ (1939), „Обсадно положение“ (1948), есетата „Бракове“ (1939), „Разбунтуваният човек“ (1951), „Лято“ (1954) и др.
„Митът за Сизиф“ е замислено през 1940 година, а излиза в отделна книга през 1942. Това е философско произведение, определило насоките на цяло едно поколение европейски интелектуалци след Втората световна война.